Разделяй и владей

Но това щеше да бъде само началото. Неговите работодатели в Америка имаха много специални цели и екипът, съставен от Чарлс, се състоеше от експерти за постигането им: с помощта на терористични акции и убийство да накарат един съсед да се обърне срещу друг, една държава срещу друга. Преди да свършат, районът щеше да бъде потопен в пламъци и кръв.
Въпреки че до този момент беше натрупал много пари от тероризъм, голяма част от тях беше похарчил за купуването на оръжия, паспорти, транспорт и анонимност. С тази работа щеше да стане по-богат, отколкото някога беше дръзвал да мечтае, а той имаше богато въображение.
Като малък в Ливърпул Чарлс често мечтаеше за богатство и как да се сдобие с него. Мислеше си за това, когато метеше гарата, където баща му продаваше билети. Мечтаеше за тези неща, когато спеше с двамата си братя и дядо си във всекидневната на едностайния им апартамент, в който винаги миришеше на пот и на боклук от тясната улица, на която се намираше. Мислеше за тях, когато помагаше на баща си да тренира местния футболен отбор. Старият Чарлс знаеше как да разговаря с хората, да избира стратегия и да печели. Той беше роден за лидер. Но бащата на Морис, семейството и хората от неговата работническа класа бяха потискани от по-висшата класа. Не им се разрешаваше да посещават по-добрите училища, дори да можеха да си го позволят. Не им позволяваха да работят на по-високо ниво в банките, комуникациите и политиката. Те говореха със смешен акцент, имаха яки плещи и загрубели от стоенето навън лица, тях не ги приемаха на сериозно.
Чарлс израсна, давайки си сметка, че единственият отдушник и единствената радост, която имаше баща му, беше футболът. Идолите на Чарлс бяха „Бийтълс“, защото бяха преуспели. Точно по същата причина баща му и много от неговите съвременници ненавиждаха _онези млади пънкари_. Чарлс разбра, че не може да се спаси от бедността чрез музика, защото нямаше талант и защото това вече бяха успели да направят други. Трябваше да се измъкне по изцяло свой начин. Откъде би могъл да знае, че ще открие скритите си заложби с постъпването си в кралската морска пехота в 29 командоски полк и в кралската артилерия и като се научи да работи с експлозиви? Като открие удоволствието да рушиш, за което също се искаше талант.
Да задвижваш нещата по такъв начин беше върховно чувство. Това е цяло изкуство: истинско, дишащо, силно, кърваво, променящо и напълно незабравимо изкуство. Естетиката на разрушението не можеше да се сравни с нищо друго на този свят. И най-хубавото беше, че без да иска, ЦРУ му беше помогнало, изпращайки този човек да го следи. Те щяха да решат, че не е възможно техният човек да е бил нападнат от Харпунджията. Никой не е оставал жив при среща с него.
Чарлс се намести удобно в седалката, докато чесната изоставяше зад себе си светлините на платформата.
Тъкмо това е красивото да си човек на изкуството, помисли си той.
То ти дава правото и предимството на изненадата.
 7. 
Кемп Спрингс, Мериленд
Понеделник, 0,44 часа
В периода на студената война отправният пункт на пилотите и техните екипажи беше обикновената двуетажна сграда близо до резервната писта на военноморските сили във военновъздушната база Андрюс. В случай на ядрено нападение тяхната работа беше да евакуират главните правителствени и военни ръководители в скривалището в Сините планини.
Обаче сградата с цвят на слонова кост и със спретнатата, зелена поляна отпред не беше само отживелица от студената война. Нейните седемдесет и седем служители, които сега работеха там, се числяха към Националния център за кризисни ситуации, известен като Оперативния център — независима институция, която имаше за цел да събира, обработва и анализира данни за потенциални кризисни точки както в страната, така и в чужбина.
След като всичко това биваше извършено, Оперативният център трябваше да реши дали да ликвидира превантивно тези горещи точки чрез политически, дипломатически, медийни, икономически, юридически или психологически средства, или като получи одобрение от наблюдаващата го комисия на Конгреса по разузнаването, да ги премахне с военни средства. За тази цел Оперативният център разполагаше с екип от дванадесет души за нанасяне на тактически удари, на който викаха „Нападателя“. Командван от полковник Брет Огъст, „Нападателят“ беше на база в Академията на ФБР в Куантико.
  
Освен канцелариите на горния етаж, в специално реконструирания сутерен работеше част от личния състав и се съхраняваха специалните системи за разшифроване на разузнавателна информация. Там работеха Пол Худ и неговите главни помощници.
Той пристигна направо от вечерята в Белия дом. Беше още в смокинг, което накара морския офицер при портала да го поздрави с „Добро утро, господин Бонд“. Това беше единственото нещо, накарало го да се усмихне през последните дни.
В Худ се беше загнездило странно безпокойство след изказването на президента. Не можеше да си обясни защо беше казал, че Съединените щати ще предложат разузнавателна помощ на ООН. Ако имаше нещо, от което много страни членки се страхуваха, то беше, че Съединените щати вече използват международната организация, за да ги шпионират.
Кратката реч на президента беше допаднала на някои хора, главно делегати, които са били обекти на терористични действия. Но други бяха озадачени. Вицепрезидентът Котън беше изненадан, а също и държавният секретар Дийн Кар, както и постоянният представител на Съединените щати в ООН посланик Мериуедър. Мала Чатърджи пък направо беше обезпокоена от казаното, и то до такава степен, че се беше обърнала към Худ и го беше попитала дали е разбрала правилно президента. Той й каза, че според него сигурно го е разбрала правилно. Това, което не й каза, беше, че Оперативният център почти със сигурност имаше пръст в тази работа или поне беше уведомен за подобна инициатива. Изглежда, че докато беше отсъствал, е било уговорено нещо, но Худ се съмняваше. Когато предишния ден беше пристигнал в службата, за да навакса пропуснатото, никой не му беше споменал за някакво международно начинание в областта на разузнаването.
След вечерята Худ не си направи труда да разговаря с когото и да било. Бързо си тръгна и отиде в Оперативния център, където проучи допълнително въпроса. За първи път от завръщането си се видя с нощния екип през уикенда. Те се зарадваха, като го видяха, особено дежурният директор за през нощта Никълас Грило. Той беше петдесет и три годишен бивш командос от така наречените „тюлени“ при военноморските сили и експерт в разузнаването, дошъл от Пентагона приблизително по същото време, когато Худ беше постъпил в Оперативния център. Грило го поздрави за добрата работа, която той и генерал Роджърс бяха свършили в Ню Йорк, и го попита как е дъщеря му. Худ му благодари и му каза, че Харлей се чувства добре.
После започна с преглед на файловете на директора на Централното разузнавателно управление. Тази независима фигура беше нещо като разпределителна кутия за информацията, предназначена за четирите други разузнавателни служби: Централното разузнавателно управление, Оперативния център, Министерството на отбраната с четирите клона на военните, Националното разузнавателно бюро, Агенцията за национална сигурност и Картографската агенция, както и Департамента по разузнаването, състоящ се от Федералното бюро за разследване и разузнавателните служби към Държавния департамент, Министерството на енергетиката и Министерството на финансите.
Когато влезе в базата данни на директора на ЦРУ, той поиска информация за някакви скорошни уговорки или инициативи, свързани с Организацията на обединените нации. Имаше близо пет хиляди такива информации. Елиминира тези, които не бяха свързани със събирането на разузнавателни сведения за ООН и страните членки. Така списъкът бе намален на двадесет и седем. Худ бързо ги прегледа. Последната такава информация беше запаметена преди седмица и представляваше предварителен доклад за провала на ЦРУ да разкрие дейността на Анабел Хемптън в подкрепа на терористите в Ню Йорк. Вината беше хвърлена върху шефа на нюйоркския филиал Дейвид Батат и неговия началник във Вашингтон заместник-директора Вонг. Вонг беше получил писмено предупреждение, което обаче не бе приложено към досието му. За известно време Батат щеше да бъде отстранен от поста и изпратен „да чисти канавките“, както се изразяваше Боб Хърбърт, т.е. да върши черна оперативна работа, на каквато обикновено изпращаха новопостъпилите агенти.