Разделяй и владей

— Добре ли сте, сър? — попита Фенуик.
— Да — отговори Лорънс. — Продължавай.
Фенуик се усмихна, кимна и продължи. Президентът изпъна гръб. Трябваше да се съсредоточи върху обсъждания въпрос. Когато тази криза преминеше, трябваше да си вземе кратък отпуск, и то колкото може по-скоро. Щеше да покани приятеля си от детинство и партньор в голфа д-р Едмънд Лейдесдорф и жена му. Лейдесдорф беше психиатър, който работеше с Уолтър Рийд. Президентът не искаше да се обърне официално към него за проблема си, защото от средствата за информация можеха да разберат за това. Ако подобно нещо станеше, с политическата му кариера щеше да бъде свършено. Но те и преди бяха играли голф и бяха предприемали пътуване с яхта. Можеха да разговарят на игрището за голф или на борда на яхтата, без да предизвикат подозрения.
— Според последните сведения на разузнаването на мястото на експлозията е бил открит трупът на руския терорист Сергей Черкасов — продължи Фенуик. — Избягал е от затвора преди три дни, за да извърши нападението срещу платформата. Тялото му е било намерено в морето. По него има следи от изгаряния, предизвикани от експлозията. Прегледът показва, че тялото не е престояло много време във водата.
— Азербайджанците разполагат ли с тази информация? — попита президентът.
— Подозираме, че я имат — отговори Фенуик. — Иранският патрулен катер, който е открил Черкасов, се обадил по радиостанцията на брега по открит канал. Тези канали редовно се подслушват от азербайджанците.
— Може пък Техеран да е искал останалият свят да получи тази информация — предположи президентът. — Това би могло да ги обърне срещу Русия.
— Възможно е — съгласи се Фенуик. — Възможно е също Черкасов да е работил за Азербайджан.
— Бил е задържан в азербайджански затвор — обади се вицепрезидентът. — Може да са му позволили да избяга, за да могат след това да го обвинят за нападението.
— Доколко вероятно е това? — попита президентът.
— В момента правим справка с източници от затвора — каза Фенуик, — но изглежда твърде вероятно.
— Което означава, че вместо нападението да настрои Иран срещу Русия, Азербайджан е успял да настрои двете страни против себе си — каза вицепрезидентът.
Фенуик се наведе напред.
— Господин президент, има още нещо. Подозираме, че един съюз между Русия и Иран може би всъщност е бил главната цел на азербайджанското правителство.
— Че защо ще им е нужно да го правят? — попита президентът.
— Защото на практика те са във война с Иран за Нагорни Карабах — каза Фенуик. — А и Русия, и Иран имат претенции за някои от петролните находища в Каспийско море.
— Азербайджан няма никакъв шанс в една евентуална война с която и да било от тях дори да се сражава поотделно — изтъкна президентът. — Защо му е да ги съюзява?
Дори и когато го каза, президентът знаеше защо.
За да спечели съюзници.
— Какво количество от нашия внос на петрол идва от този район? — попита президентът.
— Тази година то представлява 17 процента от вноса ни с тенденция през следващата да стигне до 20 процента — каза Гейбъл. — Баку ни го предлага на много по-добри цени отколкото страните от Близкия изток. Това е гарантирано от търговското споразумение, което подписахме с Баку през март 1993 година. Досега те изпълняват стриктно своята част от споразумението.
— Мамка му! — каза президентът. — А какво ще кажете за другите членове на Общността на независимите държави? Каква ще е тяхната позиция, ако две страни членки си обявят война?
— Позволих си да накарам моите хора да се обадят на всички наши посланици, преди да дойда тук — каза вицепрезидентът. — В момента уточняваме точно каква позиция ще възприеме всяка страна. Предварителните прогнози са, че ще се получи голямо разцепление. Пет или шест от победните и по-малките републики ще застанат на страната на Азербайджан с надеждата да създадат нов съюз и да получат част от печалбите от петрола. Другата половина ще застане на страната на Русия поради същата причина.
— Значи сме изправени пред риска от една по-широкомащабна война — каза президентът.
  
— Има нещо по-важно от възможността да губим петрол и да наблюдаваме как войната избухва — изтъкна Фенуик. — Мен ме плаши повече възможността Иран и руският черен пазар да сложат ръка върху петродоларите.
Президентът поклати глава.
— Ще трябва да събера Съвета на началник-щабовете по въпроса.
Вицепрезидентът кимна.
— Трябва да действаме бързо. Сега там е около десет сутринта. Събитията ще се развият много бързо. Ако ни изпреварят…
— Знам — каза президентът.
Изведнъж той се оживи. Беше готов да се справи със ситуацията. Погледна часовника си, а след това към Гейбъл.
— Червения, би ли се обадил на началник-щабовете да бъдат тук в три часа? Събуди и секретаря по печата. Искам и той да бъде тук. — Лорънс погледна към вицепрезидента. — Ще трябва да обявим тревога на 39-а ескадрила в базата в Инджирлик и на военноморските ни сили в региона.
— Това са самолетоносачите „Констелейшън“ в северната част на Арабско море и „Роналд Рейгън“ в Персийския залив, сър — каза Фенуик.
— Ще обявя на тях тревога — обади се вицепрезидентът.
Той се извини и се отправи към личния кабинет на президента. Това беше малка стая в съседство с Овалния кабинет. Там бяха и частната тоалетна на президента, както и трапезарията му.
— Трябва да уведомим също и командването на НАТО — каза президентът на Гейбъл. — Не искам те да ни обвиняват, ако решим да действаме. Ще ни бъдат нужни и пълни сведения с какви химически и биологични оръжия разполагат азербайджанските въоръжени сили. Трябва да разберем докъде биха могли да стигнат, ако не се намесим.
— Вече проверих това, сър — каза Фенуик. — От химическите оръжия те разполагат с големи резерви от антракс, а също и с метилцианид и ацетонитрил. Всички имат системи за изстрелване на ракети земя-земя. Повечето от резервите им са съсредоточени във или близо до Нагорни Карабах. Следим дали ще има придвижване на войски.
Президентът кимна и в този момент му позвъниха по вътрешната уредба. Беше заместник-секретарката му Шарлот Паркър.
— Г-н президент — каза тя, — Пол Худ иска среща с вас. Казва, че е много важно.
Фенуик не реагира. Обърна се към Гейбъл и започна да му говори тихо, като му посочваше нещо в бележника си.
За Каспийско море ли си говорят или за Худ, запита се президентът. Лорънс се замисли за момент. Ако Худ е в заблуждение съзнателно или под външен натиск, сега беше моментът да се разбере.
— Кажи му да влезе — каза президентът.
 42. 
Санкт Петербург, Русия
Вторник, 9,56 часа
— Открихме местоположението на Харпунджията — извика Корсов.
Орлов погледна към него, когато той се втурна в кабинета. Младият разузнавач бе последван от Борис Гроски, който изглеждаше на Орлов по-малко мрачен. Не беше и радостен, но поне нямаше толкова нещастен вид. В ръцете си Корсов държеше няколко листа.
— Къде се намира? — попита Орлов.
Корсов постави със замах върху бюрото на Орлов компютърните разпечатки. На една от тях имаше карта със стрелка, която сочеше към една сграда. Друга стрелка сочеше към улица, която се намираше през няколко пресечки.
— Сигналът е бил изпратен от хотел в Баку — каза Корсов. — Оттам е отишъл до булевард „Сюлейман Радимов“. Той е успореден на „Бакиханов“, където се намира хотелът.
— Дали се е обаждал на някого с клетъчен телефон? — попита Орлов.
— Според нас, не — каза Гроски. — Подслушвахме съобщенията по полицейските радиостанции от района, за да разберем нещо повече за експлозията на петролната платформа. Докато слушахме, чухме, че един микробус е бил взривен на „Сюлейман Радимов“. Сега там се извършва разследване.
— Изглежда, че не е съвпадение — добави Корсов.
— Не, не е — съгласи се Орлов.
— Нека предположим, че Харпунджията стои зад тази работа — каза Корсов. — Може да е искал да види експлозията от хотелската си стая…