Часът на Бика

Фай Родис сметна, че приемът е свършил, и също стана. Тя мислеше за картината в стаята си. След разговора с Таел и́ се искаше още днес да грабне четките и боите. Но Чойо Чагас заяви, че незабавно трябва да обсъди с нея един важен въпрос. Двамата членове на Съвета се поклониха и изчезнаха, напущайки по преценката на Родис председателя си с удоволствие. Ер Во-Биа се надигна и хвърли поглед към Чойо Чагас, задавайки му ням въпрос. Тя дишаше развълнувано, разтеглила в престорена усмивка едрите си синкави устни. Но Чойо Чагас сякаш изобщо не забеляза нейния призив. И тогава Ер Во-Биа тръгна към изхода, без да се сбогува и без да се озърне, оскърбена, прекрасна и злобна.
Чойо Чагас се разсмя за пръв път в присъствието на Родис и тя се учуди от това, колко грубо прозвуча смехът му. Властелинът отмести средната завеса и въведе Родис в един ослепително светъл коридор, където на пейки един срещу друг седяха двама стражи със зелени дрехи. Без да им обръща внимание, Чойо Чагас се запъти към вратата в края на коридора и извърши някакви манипулации с ключалката. Дебелата врата се отвори и Родис влезе в личната, недостъпна за никого стая на властелина, скрита в дебелите стени на двореца.
Една гигантска кристална призма служеше за прозорец и отразяваше пламтящ от залеза хоризонт. Чойо Чагас натисна едно лостче, призмата се завъртя, показа се възтъмното небе на Торманс, а в стаята автоматично се запалиха оранжевите светилници. Голямото петоъгълно огледало отрази сребърнобялата махарани и до нея властелина с черна, извезана със сребърни змии дреха.
Чагас понечи да пристъпи към широкото канапе, постлано с мъхест килим с шарки от преплетени пръстени, но се спря зад гърба на Родис и погледна през рамото и́ нейното отражение в огледалото. Тя разбра какво ще последва. Започнатата игра трябваше да се довърши, без да се създават заплетени противоречия, Родис отвърна на властелина с равнодушен и снизходителен поглед. Големите ръце на Чойо Чагас обгърнаха тънката и́ талия. Още един миг и Родис ще го докосне с гръб, ще сложи глава на рамото му… Нищо подобно не стана. Неизвестна сила отхвърли ръцете му, неговата самонадеяност се изпари за един миг и той дори се отдръпна от нея, сякаш изобщо не беше изпитвал желание — толкова поразително беше това.
— По-добре нека се върнем към предишния си разговор — тихо каза Родис.
Чойо Чагас рухна на канапето и като в просъница започна да търси на нощната масичка принадлежностите си за пушене.
Фай Родис спокойно и мълчаливо седна на крайчеца на канапето. Смаяният Чойо Чагас запуши. За пръв път от много години той не знаеше как да постъпи. Да се престори, че нищо не е ставало, или да се разгневи?
Родис му се притече на помощ. Играта беше свършила, от махарани беше останало само бялото сари.
— Нима властелинът на планетата е също такъв роб на инстинктите, както и най-невежият «кжи»? — попита тя, усвоила добре терминологията на Ян-Ях.
Чагас с негодувание отхвърли това предположение.
— Аз се поддадох на очарованието ви и не се обясних, както би трябвало да направя, но за това сте виновна самата вие!
С целия си вид Родис изрази мълчаливо недоумение.
— Нима за вас е достатъчно да се срещнете няколко пъти с една жена, която не прилича на другите, за да пламнете от неудържима страст? — попита тя със замислен тон, който най-силно действуваше на властелина. — Мога да разбера хората, които малко са видели, които стоят ниско във вашата йерархическа система, притеснени са от мизерния живот. За тях това като че ли е дори неизбежно, но вие!
За минута лицето на властелина придоби лилав оттенък.
Но той веднага се овладя.
— Говорите така, защото не разбирате истинските ми подбуди. Аз исках да се убедя в привлекателността ви за мен, преди да ви помоля за нещо много сериозно!
— И какво, убедихте ли се?
— Убедих се! — Злобна усмивка обезобрази за миг лицето на властелина, той я прогони с привично усилие на волята.
— Знаете ли, за пръв път ми се случва да моля, а не да заповядвам…
— Жалко. Подобно самовластие неизбежно разваля хората. Нима през детството и юношеството си вие само сте заповядвали? Нали властта при вас не е наследствена?
 
— За нещастие не е. Спомените за униженията през детството и младостта ми, макар и избледнели от годините, понякога ме изгарят като огън!
— Естествено! Комплексът за обида и отмъщение е неизбежен за всеки, който се е докопал до властта. Но нима всяка молба е унизителна? Нима не ви се е случвало да молите майка си, баща си, учителите и наставниците? Първата си възлюблена?
— Отклоняваме се. Нека се върнем към моята молба — сухо каза властелинът. — Вие с вашата бездънна интуиция и мека симпатия ми се струвате най-гениалната от всички жени, които съм виждал. Да не говорим за знанията, за психологическото могъщество и най-сетне за красотата ви, което също е много важно.
— Аз помня разговора за възхвалата — засмя се Родис, — с какво се каните да ме унижите?
— Да ви унижа? Велика Змийо! Аз искам да ви извися над цялата планета Ян-Ях, искам да ми се отдадете!
Фай Родис се изправи. Чойо Чагас продължи невъзмутимо:
— За да ми родите син. Надявам се, че на Земята са се научили да управляват генетиката и вие ще можете да ми родите дете от нужния пол?
— За какво ви е син от мен? Имате на разположение половин милиард жени на Торманс!
— Те стоят по-ниско от вас по здраве и по съвършенство на тялото и душата. Вашият син ще бъде първият наследствен владетел на планетата Ян-Ях, или както му хрумне да я нарече. Може би той ще и́ даде вашето име!
Червенината на негодуванието не пролича върху мургавата кожа на Родис.
— Значи вие мечтаете за наследствена власт? Защо?
— Целта е ясна; За да се подобри животът на планетата. Постигането на тази цел преминава през укрепването на властта до пълната и́ абсолютизация. Владетелят трябва да стои неизмеримо по-високо от всички, да бъде бог на планетата и народа и́!
— Струва ми се, че вие сте преуспели в тази насока — каза, сдържайки възмущението си, Родис, — вие и вашите помощници стоите толкова високо над масата на населението на Ян-Ях, колкото е било възможно само в най-древните държави на нашата Земя.