Часът на Бика

Преди Ерата на разединения свят средният човек на Земята бил доста разностранно развита личност — Със собствените си ръце той можел да построи жилище или кораб, знаел да управлява кон и каруца и обикновено винаги бил готов да се сражава с меч в ръка в редовете на войската.
А после, когато станали повече, хората се превърнали в нищо незначещи придатъци към своите тесни и нищожни професии, в пасивни пътници на разнообразните превозни средства.
Ако си представим човечеството във вид на пирамида, то колкото по-висока е тя, толкова по-остър — по-малоброен — е върхът и́, състоящ се от активната част от хората, и по-дебела е основата. Ако по-рано отделната личност била разностранна и здрава, то с израстването на пирамидата, със загубването на интереса към живота тя ставала все по-слаба и по-неспособна. Мнозина мислители от ЕРС смятали скуката, загубата на интерес към живота за по-опасни от атомната война! Какъвто и да бил елитът на горните слоеве, все по-тежко ставало положението на долните и инферното се задълбочавало. При такава тенденция цивилизацията, израснала от технократическия капитализъм, трябвало да рухне — и рухнала! Родис си представяше йерархичната пирамида на властта на Торманс като стъпаловидно натрупване на рязко разширяващи се надолу слоеве. То се крепеше върху широка «основа» — милиардите «кжи», необразовани, с ограничени способности, удостоени с «щастието» да умрат млади.
«Нашите учени и моят Кин Рух бяха съвсем прави — помисли си Родис, — когато говореха за увеличаване на инферното, щом няма изход за долните слоеве на пирамидата. Тя трябва да бъде разрушена! Но нали пирамидата е най-устойчивата от всички постройки?! Премахването на върха и́ не решава нищо: на мястото на свалените веднага ще се появи нов връх от по-долния слой. Трябва да се разкърти основата на пирамидата, а за тази цел е необходимо да се даде нужната информация именно на „кжи“».
Родис повика «Тъмен пламък» — тя искаше да се посъветва с Гриф.
Гриф Рифт се появи пред нея на три, уви, непреодолими крачки — той беше зарадван от извънредната среща.
Родис му разказа за пирамидата и Гриф Рифт се замисли.
— Да, това е единственият изход. Между другото, такава е отколешната методика на всички истински революции. Идва часът и пирамидата рухва, но само когато отдолу се натрупат сили, способни да организират друго общество. Нека вашият инженер разбере, че за целта е нужен съюз между «джи» и «кжи». Иначе Торманс няма да излезе от инферното. Разривът между «джи» и «кжи» представлява осовата опора на олигархията. Тя не може да мине и без едните, и без другите, но дължи собственото си съществуване на тяхната разединеност. «Кжи» и «джи» еднакво се блъскат в извънредно здравата клетка, създадена с усилията и на двете класи. Колкото по-силно враждуват те, толкова по-трайна и по-безизходна е клетката. Ние трябва да ги снабдим не само с информация, но и с оръжие.
— Не бива да раздаваме оръжието слепешката — каза Родис, — а всеобщата информация действува твърде бавно! Сега за тях най-важни са средствата за отбрана, а не за нападение, по-точно, средствата за защита от деспотизма. Два мощни инструмента: ДПА — разпознавателят на психологията, и ИКП — инхибиторът на късата памет, ще защитят зараждащите се групи от шпионите и ще им позволят да израснат и узреят.
— Съгласен съм. Но информацията трябва да се разпространява иначе — каза Рифт. — Ние започнахме наивно и създадохме опасно положение. Съветвам ви да заявите на властелините, че прекратяваме прожекциите на филми. Вие ще кажете истината, а ние ще изработим един милион патрони, стотина от които незабележимо ще се побират във всеки джоб. Вместо сеансите на стереофилми ще започнем да раздаваме патрони с видеоинформация на всички необходими теми. Онези, които са гледали филмите, ще потвърдят, че информацията е реална истина, подбрана за блуждаещите в мрака.
— Днес аз разбрах, че освен от ДПА те имат нужда и от психологическа тренировка, за да бъдат освободени от страха от преследване и от фетишизирането на властта. Тук отношенията между хората и държавата са се раздалечили прекалено много. Тя стои над тях като зла и всемогъща сила. Време е те да разберат, че в правно отношение всеки индивид и народът са еднозначни, а не антагонисти. Преминаването на единичността в множественост и обратно е абсолютно неясно за тях, защото те бъркат целта със средството, техниката с познанието, качеството с количеството.
 
Гриф Рифт се усмихна мрачно.
— Не разбирам защо тази цивилизация още съществува.
Тук всъщност е нарушен законът на Синед Роб. Ако са се добрали до висока техника и малко им остава да пристъпят към овладяването на Космоса — а не са се погрижили за моралното благосъстояние, което е значително по-важно от материалното, то те не са могли да прекрачат прага на Роб! Нито едно ниско по морално-етичното си равнище общество не може да го прекрачи, без да се самоунищожи — и все пак те са го прекрачили!
— Как не сте се сетили, Рифт! Тяхната цивилизация от самото начало е била монолитна, също както и народът, на каквито и държави да са се разпадали временно. Железният капак на олигархията е похлупил цялата планета, премахнал е заплахата от прага на Роб, но в същото време е унищожил и възможността за излизане от инферното.
— Съгласен съм! Но тогава какво ще правим със Стрелата на Ариман?
— Ще видим… — Родис трепна и добави бързо: — Някой идва насам. Довиждане, Гриф! Гответе патрони с информация, а за темите ще помислим, когато съберете всички ни на съвет. И направете повечко ДПА и ИКП! Всички сили за тях!
Родис изключи СДФ и седна на канапето, чувствувайки приближаването на чужд човек.
На вратата се почука. Появи се висок и слаб стар «змиеносец».
— Великият председател кани владетелката на земляните да прекара вечерта в неговите покои. Той ще ви чака след… — Сановникът вдигна очи към стената, където на големия часовник осцилираха кръгови светещи ивици, и видя картината на Фай Родис. Старецът забрави за тържествения тон, с който бе започнал, и бързо изрече: — След два пръстена време.