Часът на Бика

— Това е вашият идеал! А нашият е ограничаването на знанията, защото те разкриват пред човека чудовищната пропаст на Космоса, на ръба на която той осъзнава своето нищожество и губи вяра в себе си. Разрушава се ценността на простите и прекрасни усещания на живота. Щастието на човека се състои в това, да бъде в хармония с условията, в които е роден и ще живее вечно, защото излизането от тялото означава смърт, нищо, угасена от вятъра искра. И ние сме създали тук щастието не за да го разрушат пришълци, дори и когато те претендират за кръвно родство с нас!
— Щастието на молюск, скрит в черупката си, която всеки миг може да бъде смазана от неизбежното стечение на обстоятелствата, едно време наричано на Земята съдба, а у вас и сега се нарича така.
— При нас всичко е предвидено!
— Без знанието? Ами неотдавнашните катастрофални последици от пренаселването? Цялата ви планета е покрита с гробища — десетки милиарди жертви на невежеството и упоритостта — с болка каза Фай Родис. — Това е обикновената цена, която се плаща за лишена от мъдрост цивилизация. Да допуснете обикновено сляпо препълване на екологическата ниша (екологическа ниша — средата, в която се развива един или друг вид) съвсем като неразумен животински вид?! Печален и позорен резултат за хомо сапиенс — разумния човек.
— Така ли?! Значи ви е известна историята на Ян-Ях? Откъде? — злобно присви очи Чойо Чагас.
— Само от един откъслек от съобщението на чужд звездолет, който наблюдавал вашата планета преди двеста и осемдесет години. На него кацането му било отказано от вашите предшественици, които също си въобразявали, че държат в свои ръце съдбата на планетата. — Фай Родис каза това подигравателно и рязко, разбирайки, че само така може да пробие черупката на самоувереното величие на този човек.
Чойо Чагас скочи и измери Родис от главата до петите с такъв поглед, от който неговите подвластни премаляваха и загубваха способността да говорят. Жената от Земята стана и се залови да разглежда властелина бавно и спокойно, като нещо любопитно, подлежащо на изучаване. Хората на Земята отдавна бяха се научили да долавят в тънкости психологическата атмосфера, заобикаляща всеки човек, и по нея да съдят за мислите и чувствата му.
— Унищожаването на несъгласните е древен и остарял метод — каза тя, четейки мислите на властелина. — Един ден вие ще отговаряте не само за пратениците на другите светове, за вестителите на космическото братство на разума, но и за хората от собствения ви народ.
— По какъв начин? — попита Чагас, сдържайки беса си.
— Ако изследователите установят на планетата вредоносна жестокост и преднамерена дезинформация, спънки по пътищата към познанието, които водят до невежество на населението, те могат да апелират към арбитража на Великия пръстен.
— И тогава?
— Ние лекуваме болестите не само на отделните хора, но и на цели общества. И особено внимание обръщаме на профилактиката на социалните бедствия. Вероятно това е трябвало да се извърши на планетата Ян-Ях преди няколко века…
— Вие пристигнахте с поученията си, когато ние сами вече се измъкнахме от извънредно трудното положение — каза, успокоявайки се, председателят на Съвета на Четиримата.
— Знаете, че по-рано земляните не можеха да преодолеят гигантското пространство. Та ние и не подозирахме, че нашите прадеди от Земята са могли да се отдалечат на такова невероятно разстояние. Ако не бяха изследователите от Цефей… Впрочем защо да си губим времето напразно? Опитайте се да изоставите ролята на всесилен властелин. Помогнете ни да ви опознаем и самите вие се постарайте да ни опознаете. А резултатът ще определи по-нататъшните ви решения.
— А вашите?
— Аз сама не мога да решавам ничии съдби — дори на моите спътници, които ми се доверяват. Тъкмо поради това аз не съм владетелка по начина, по който вие разбирате това.
— Ще го имам пред вид — каза Чойо Чагас, който пак стана любезен и накара Родис да седне на старото си място. — Обмислихте ли плановете си за запознаване с нашата планета?
 
Фай Родис му изложи набелязания предния ден план.
Чойо Чагас я слушаше внимателно и за учудване на Родис, не направи никакви възражения. Той стоеше загледан в кристалното кълбо, и като че ли размишляваше. Родис млъкна и Чойо Чагас, без да откъсва поглед от кълбото, даде съгласието си за всички пътувания на своите гости.
— Само при едно условие — обърна се внезапно той към Фай Родис, — че вие засега ще останете гостенка на градините на Цоам!
— Като заложничка ли? — полу на шега, полусериозно попита Родис.
— О, не, как може! Просто аз пръв трябва да науча всичко за моята «прародина» — иронично отговори той.
— Нима не знаете нищо за нея?
Чойо Чагас трепна и избягна срещата с всичко разбиращите зелени очи.
— Естествено! Ние сме от Белите звезди, както са установили нашите учени. А вие сте съвсем други. Вие не се виждате отстрана и не разбирате колко сте различни от нас. Преди всичко вие притежавате нечувана бързина на движенията и мислите, съчетана с увереност и явно вътрешно спокойствие. Всичко това може да вбеси човек.
— Това не е хубаво. Вие разкривате затаената в дълбините на душата ви непълноценност — майка на всяка жестокост. Когато идват на власт хора с такъв комплекс, те започват да сеят около себе си озлобление и унижение и то се разпространява също като кръговете по водата — вместо примера за доблест и служене на човека.
— Глупости! На вас само ви се струва така, защото имате психика, чужда на нашата…
Фай Родис стана толкова бързо, че Чойо Чагас целият се напрегна от изненада като хищен звяр. Но тя само докосна кристалната топка, която беше я заинтересувала с особеното преливане на цветовете си.
— На Земята такива гадателски кълба за автохипноза са можели да правят само в Япония преди пет хилядолетия. Древните майстори ги струговали от прозрачни естествени кварцови кристали. За гадаене трябват две кълба, едното се слага вертикално с оста, а другото — хоризонтално като вашия Тор… вашата планета. А къде е второто кълбо?
— Останало е при прадедите ни на Белите звезди.