Часът на Бика

Създадената от черните палачи суматоха улесни задачата му. Незабелязан от никого, Вир Норин се добра до петия храм и тъй като добре познаваше устройството му, се изкачи по западната стълба до горния коридор, където продължаваха да се тълпят петдесетина черни. Минавайки бавно и уж безцелно покрай стената, астронавигаторът чуваше откъслеци от фрази, които образуваха ясна картина.
— Какво чакаме? Той лично ще дойде… А другият хванат ли е?… Убит, казваш? Само си губим времето! Не виждаш ли, че тоя с апарата се закла?!
Край апарата, наполовина вкаран в стаята на Родис, лежеше обезглавен труп. Очевидно изобретателят не е искал да служи повече на властелините и е наврял главата си под разсичащия лъч.
— Ей, ти! Къде се навираш? Ела насам! — викна на Вир Норин човекът с извезана върху мантията сребърна змия, който се разпореждаше тук.
Вир Норин смело се приближи до него и впи поглед в мрака зад процепите на капюшона.
— Да, правилно, аз ти заповядах да стоиш тук! Недей пуща никого до машината, ако стане нещо — чака те бавна смърт в бъчва с киселина!
Вир Норин се поклони и застана до машината, изгърбвайки се, за да скрие своя ръст. Той издебна подходящ момент и мушна на различни места в апарата четири кубчета, свързани с жици, постоя още малко и излезе по същия път, по който беше се промъкнал тук.
За учудване и ужас на палачите, грижливо охраняваният апарат внезапно започна да се нажежава сам и предизвика пожар, който едва бе загасен. От него остана само безобразна грапава купчина метал, приличаща на скулптурите от миналите времена. Ген Ши побесня и заповяда да бъде хвърлена във въздуха сградата, където живееше Вир Норин. Минираното по всички правила на инженерното изкуство здание рухна, предизвиквайки паника в целия район. То би погребало под развалините си не само Вир Норин, но и най-малко триста други обитатели, ако те не бяха предупредени навреме от пратениците на Таел. Инженерът познаваше своите властелини и тяхното чудовищно пренебрежение към човешкия живот…
Взривяването на сградата заличи следите на Вир Норин в град Средище на Мъдростта. Сега оставаше да бъде намерено сигурно убежище за астронавигатора и неговата приятелка. А междувременно Вир Норин се разхождаше нервно пред СДФ и обясняваше на спътниците си причините, поради които остава на Торманс. Ако преди това той все още се колебаеше и не беше сигурен в правотата на постъпката си, то сега нямаше и следа от съмнения.
Фай Родис загина, без да успее да укрепи светлото дело — Вир ще остане, за да помага на тормансианите. Той си дава сметка и за това. че не може да замени Родис, че съществува смъртна опасност и че загубата на прекрасната Земя е огромна за него. Но той е намерил душевна опора, корен в чуждата почва, утеха в една велика любов. Вир Норин избута към екрана смутената Сю-Те. Тя стоеше с подпухнали от сълзите очи и нос, с пламнали страни и наведена глава, мъничка, добра и прелестна.
Земляните разбраха: разлъката няма да бъде безизходна за техния другар, а гибелта в името на гигантска цел никога не беше плашила жителите на Земята.
— Изпълнете завета на Родис, мили приятели! — каза Вир Норин. — Помнете последните и́ думи. Само ние двамата ги чухме, Рифт!
— Какви бяха те? Защо мълчите? — попита разплаканата не по-малко от Сю-Те Чеди. Тя стоеше настрана от другите, притисната до Евиза Танет. В тази скръбна и тъгуваща поза, записана във видеохрониката на кораба, бяха ги увековечили авторите на паметника на «Тъмен пламък».
— Ще разберете от записа. Нямам сили да го повторя. Но последните думи на началника на експедицията трябва да научите още сега: «Корабът да излети!»
Гриф Рифт пребледня. Всички си помислиха, че командирът всеки миг ще падне. Евиза понечи да се хвърли към Рифт, но той я отстрани и се изправи.
— Трябва ли ви нещо на вас с Таел, Вир Норин? — попита той с мъртъв, лишен от интонация глас.
— Да! Изпратете ни последния дискоид. Дайте ни всички филми за Земята, всички материали за изработването на ДПА и ИКП. всички запасни батерии за СДФ и… — Астронавигаторът се запъна: — Малко земна храна и вода. За да могат нашите тормансиански приятели да опитват от време на време вкуса на нашия свят. Колкото може повече лекарства, които не изискват специални знания. Това е всичко!
 
— Ще ви ги приготвим — отговори Гриф Рифт, — посочете мястото за кацане.
Командирът докосна пулта и пилотският сфероид на звездолета бе опасан от светлини — това беше сигнал за подготовката за излитане. Сърцето на Вир Норин се сви от мъка. Той мълком се поклони на съотечествениците си и изключи СДФ.
Звездолетът «Тъмен пламък» прекъсна всякакво общуване с Торманс, сякаш се намираше на отровна за земния живот планета. Бяха прибрани изходните галерии и балконите. Гладкият корпус на кораба се издигаше неподвижно в горещия въздух на деня и мрака на нощта като мавзолей на загиналите земляни. Вътре пред екраните неотлъчно седеше Ола Дез. Нейните чевръсти ръце и изострен слух очакваха сигналите на Вир Норин или Таел, но и двамата мълчаха. Дори и човек, съвсем незапознат с Торманс, би могъл да долови в планетните предавания нотки на смут и безпокойство, макар да не бе казана нито една дума за гибелта на Родис и мнимата смърт на Вир Норин. Кой знае защо, Зет Уг държа къса реч за приятелството между земляните и жителите на Ян-Ях. В предаванията не се появяваха нито Ген Ши, нито Ка Луф. Чеди и Евиза обясниха на спътниците си обичая да се крият от народа всички извънредни произшествия, особено ако се случеше нещо «горе», както наричаха на простонароден език олигархическата върхушка.
Мина се едно денонощие. Неочаквано се прекратиха всички предавания по общите канали на планетата. Чойо Чагас повика «Тъмен пламък» по секретната мрежа, обещаваше да разясни станалото и уверяваше, че са взети мерки за издирването и наказването на виновниците. Не му отговориха. Безсмислено беше да се говори с него. Да го помолят да се погрижи за астронавигатора, би означавало да го предадат в ръцете на хора, които нито държаха на честта и на дадената дума, нито имаха добри намерения. Или да се споразумяват с него за изпращането на нова експедиция, за докарването на медицинско и техническо оборудване, на филми и произведения на изкуството? Това противоречеше на цялата политика на олигархическото общество. А и за какви договори можеше да става дума, когато на планетата нямаше закони, Съвети на честта и правото, никой не се съобразяваше с общественото мнение!