Часът на Бика
На видеоекрана се появи надменен «змиеносец».
Окрилен от откритието си, Нар-Янг настоя да бъде свързан с властелина. Тайната, която той е разкрил, е толкова важна и велика, че може да я повери единствено лично на Чойо Чагас.
От дъното на екрана «змиеносецът» дълго се взира в астрофизика, обмисляйки нещо, и накрая върху злобното му и хитро лице се изписа нещо подобно на усмивка.
— Добре? Но трябва да почакаш, нали разбираш?!
— Как да не разбирам!
— Тогава чакай!
Екранът угасна, Нар-Янг се отпусна на удобното кресло и се отдаде на честолюбиви мечти. За такова донесение ще го наградят с ордена на Змията и Планетата, с титлата Опознал Змията, ще му дадат хубава къща на брега на Екваториалното море. И Гае Од-Тимфифт, прочутата танцьорка, която той отдавна ухажва, ще стане отстъпчива…
Вратата се разтвори с трясък. Нахлуха двама яки «лилави». Зад гърбовете им се мяркаше пребледнелият дежурен по приемна. Още преди астрофизикът да се опомни, те го измъкнаха от креслото, извиха му ръцете назад и го повлякоха към изхода. Изплашеният и възмутен Нар-Янг започна да вика за помощ, да заплашва, че ще се оплаче лично на Чойо Чагас. Един удар по главата, който за миг замъгли зрението му, сложи край на неговите излияния. Ученият се свести едва в колата, която бясно подскачаше по стръмния неравен път. Той се опита да разбере от хората, които бяха го отвлекли, къде и защо го карат, но силен удар по лицето прекрати въпросите му.
Избутаха го от колата пред залостената порта на една тъмносива къща, оградена с чугунена стена. Сърцето на Нар-Янг заби лудо от смесено чувство на страх и облекчение. Жителите на столицата се страхуваха от резиденцията на Ген Ши, първия и най-страшен помощник на Чойо Чагас. Астрофизикът бе подгонен в тръс надолу, към полусутерена. В ярко осветената стая обърканият Нар-Янг зажумя. На стражите бе достатъчен само един миг, за да отрежат от дрехите му всички закопчалки, да смъкнат колана му и да разпорят ризата му отгоре додолу. Спретнато облеченият възсух учен се превърна в жалък дрипльо, вкопчан в своя позорно свличащ се панталон. Жесток ритник в гърба и разтреперан от страх и ярост, той се намери пред голямото бюро, до което седеше Ген Ши. Вторият властелин на планетата се усмихна приветливо и Нар-Янг се почувствува по-сигурен.
— Моите хора са се престарали — каза Ген Ши. — Виждам, че неточно са ви предали заповедта — обърна се той към «лилавите» — да докарате не престъпник, а важен свидетел.
Ген Ши помълча, разглеждайки жълтокожия астрофизик, а после каза тихо:
— Хайде, казвай съобщението! Вярвам, че ти си искал да безпокоиш владетеля по действително важна причина, иначе нали разбираш? — Усмивката на Ген Ши накара поокопитилия се Нар-Янг да подвие зиморничаво пръстите на краката си.
— Съобщението е толкова важно, че ще го изложа единствено лично пред великия — твърдо каза той.
— Великият е зает и заповяда два дена да не го безпокоим. Казвай, но по-бързо!
— Бих искал да видя владетеля. Той ще се разгневи, ако кажа на някой друг. — Ученият сведе очи.
— Ти мен за някой ли ме мислиш?! — мрачно каза Ген Ши. — Не те съветвам да упорствуваш.
Нар-Янг мълчеше, като се стараеше да превъзмогне страха си. Те не ще посмеят да му направят нищо, докато той владее тайната, иначе тя ще загине заедно с него.
Астрофизикът мълком поклати глава, защото го беше страх, че с думи ще издаде уплахата си. Ген Ши също мълком запали дългата си лула и посочи с димящия и́ край ъгъла на стаята.
В миг «лилавите» се нахвърлиха върху Нар-Янг, смъкнаха му панталона; други стражи свалиха калъфа от един предмет, който стоеше в ъгъла на стаята. Ген Ши се надигна мързеливо и се приближи до грубата дървена скулптура на умаага. На времето тези животни, сега почти измрели, били отглеждани на планетата Ян-Ях като ездитен и впрегатен добитък. Муцуната на умаага бе озъбена в зверска усмивка, а гърбът му бе издялан във вид на остър клин. «Лилавият» попита:
— Обикновена седалка ли, владетелю, или?…
— Или! — отговори Ген Ши. — Той е упорит, а седалката иска време. Аз бързам.
«Лилавият» кимна, вкара една ръчка в челото на дървеното добиче и започна да я върти. Клиновидният гръб започна да се разтваря бавно също като уста.
— Хайде, сложете му стремената! — спокойно каза Ген Ши и пусна няколко кълба дим.
Още преди стражите да го сграбчат, Нар-Янг разбра участта си. Сред народа отдавна се ширеше мълвата за страшното изобретение на Гир Бао, предшественика на Ген Ши, с помощта на което от мъжете можеше да се изтръгне всякакво признание, Тях ги караха да яхнат умаага и дървените челюсти на гърба на скулптурата започваха да се затварят бавно. Див ужас сломи цялото упорство и човешко достойнство на астрофизика. С вопъл «Всичко ще кажа!» той запълзя към краката на Ген Ши, притискайки се към пода и молейки за милост.
— Няма нужда от стремената! — изкомандува властелинът. — Изправете го и го сложете да седне, не, не на умаага — на креслото!
И проклинайки се за низостта на доноса, треперейки и задавяйки се, Нар-Янг разказа как тая заран земният гостенин се е изтървал на заседанието на физикотехническия институт, без да се досети какви изводи могат да си направят учените на Ян-Ях от обрисуваната от него картина на вселената.
— Само ти ли се намери толкова умен?
— Не знам… — Астрофизикът се запъна.
— Можеш да ме наричаш «велики» — снизходително каза Ген Ши.
— Не знам, велики. Аз веднага отидох да чертая и да изчислявам.
— И какво излезе?
— Звездолетът е дошъл от невъобразими космически далечини. Най-малко хиляда години ще са нужни, за да стигне едно съобщение оттук до Земята, две хиляди години за размяна на сигнали.
— Това значи?! — полувъпросително възкликна Ген Ши.
— Това значи, че никакъв втори звездолет няма да има… Аз нали присъствувах като съветник на преговорите със земляните… И още нещо — забърза Нар-Янг, — показаното ни заседание на земния съвет, което разреши да бъде унищожена Ян-Ях, е измама, блъф, мистификация, гола заплаха. Те никого няма да изтрият от лицето на планетата! Нямат пълномощия за това!