Часът на Бика

— Ще му кажа — сериозно отговори Родис, настани я да седне и я хвана за ръката.
Тя дълго мълча, Сю-Те започна да диша развълнувано и Родис сякаш се свести.
— Вие сте чувствителна и умна, Сю-Те, затова аз не мога да имам скрити от вас думи. Вир, скъпи! На вас ви се е паднал, ако в случая можем да говорим за сполука, милионен шанс. Тя не е богиня, но е същество от друг род — фея. Тези малки въплъщения на доброто отдавна са се ползували с особени симпатии в земните приказки.
— Защо с особени? — тихо попита Сю-Те.
— Богинята е героичното начало, покровителката на героя, която почти винаги го води към славна смърт. Феята олицетворява героиката на ежедневния живот, тя е приятелката на мъжа, която му дарява радост, нежност и благородство на постъпките. Това приказно разделение е отразявало мечтите на хората от миналото. И да намериш тук, на Торманс, фея?!
Какво ще правите сега, бедни ми Норин? — попита Родис на земен език.
— Не съм беден! Стига да можех да я взема със себе си, но тя казва, че това било невъзможно.
— Тази мъдра, малка женичка е права.
— Разбирам и се съгласявам. Но е възможен друг, диаметрално противоположен изход…
— Вир! — възкликна Родис. — Но това е Торманс, планетата на мъченията в дълбокото инферно!
Вир Норин неочаквано се разсърди и като същински тормансианин започна да проклина и инферното, и Торманс, и човешката съдба на езика на Ян-Ях, който беше богат на подобни заклинания на нещастието. Сю-Те скочи изплашено, Родис я прегърна през тънката, стегната със зелен колан талия и я задържа на мястото и́.
— Нищо. С мъжете това се случва, когато се сърдят на собствената си нерешителност.
— Аз реших!
— Може би на ваше място и аз бих направила същото, Вир — неочаквано се съгласи Родис и продължи на земен език: — Вие ще загинете, но ще допринесете голяма полза, а на нея ще дадете няколко месеца, едва ли години, щастие. Пазете се! Тя ще умре, щом настъпи вашият край. Тя не се страхува от смъртта. За нея най-страшното е да остане без вас. Къде са изчисленията за обратния път?
— У Мента Кор. Ние ги приготвихме още по време на обиколките около Торманс.
— Ще тъгуваме за вас, Вир!
— А аз? Но се надявам да доживея до идването на втори ЗПЛ и да видя, ако не вас, поне наши съотечественици.
— Вървете, Вир! През останалото време ние пак ще се виждаме. Възможно е по-късно и да промените решението си…
— Не! — каза той толкова твърдо, че Сю-Те, която не разбираше нито дума, трепна. Тъй като магическият женски усет и́ подсказваше същината на разговора между двамата земляни, тя зарида със сълзи, когато Родис се раздели с двамата с дълга целувка.
Скоро след срещата си с Родис Вир Норин посети физикотехническия институт — най-големия в столицата, където бяха събрани почти всички способни учени на планетата. Инженер Таел беше предупредил Вир Норин, че в тукашната «работилница» той може да говори по-свободно, отколкото в другите. Инженерът придаваше голямо значение на предстоящия разговор.
Събралите се бяха се настанили в строго съответствие с научната йерархия. Отпред, по-близо до председателствуващата група, седяха прочутите учени, разполагащи с власт. По гърдите на мнозина от тях блестяха особени знаци: виолетовото кълбо на планетата Ян-Ях, обвито от златна змия.
Зад маститите и заслужилите небрежно бяха се разположили представителите на средната прослойка, а в края на залата седяха едва ли не едни връз други младежите. Те бяха пуснати тук в ограничено количество.
Вир Норин достатъчно беше опознал научния свят на Торманс и знаеше колко последователно се провежда в него разпределението на привилегиите, като се започне от размерите на жилището и паричното възнаграждение и се свърши с получаването на особено добра, нефалшифицирана и прясна храна от складовете, които снабдяваха самите «змиеносци». От всички тъпотии на обществото на Ян-Ях Вир Норин бе смаян най-много от това, как можеха да се продават най-могъщите умове на планетата. Вероятно във всяко друго отношение извън тясната си професия тези талантливи еснафи изобщо не бяха могъщи.
 
Впрочем мнозина учени съзнаваха това. Повечето от тях се държаха надменно и предизвикателно — именно така се държат обикновено хората, които крият своя комплекс за непълноценност.
— Ние знаем за изказването ви в медикобиологичния институт — каза председателят на събранието, суров и злъчен човек, — но там вие сте се въздържали да дадете преценка за науката на Торманс. Разбираме деликатността на хората от Земята, но тук вие можете да говорите свободно и да оцените нашата наука така, както тя наистина заслужава.
— Аз пак ще кажа, че знам прекалено малко, за да обхвана сбора на познанията и да го сравня. Затова казаното от мен трябва да се разглежда само като най-общо и повърхностно впечатление. Правилно ли е мнението, което се е създало у нас, пришълците от Земята? Тук доста често ми се случва да чувам, че точната наука се нагърбва да реши всички проблеми на човечеството на Ян-Ях.
— Нима при вас, покорителите на Космоса, не е така? — попита председателят.
Вир Норин поклати глава.
— Дори ако не търсим истини, изградени върху непротиворечиви факти, науката даже в собственото си развитие е необективна, непостоянна и не дотам точна, за да се нагърби с всестранното моделиране на обществото. Още в древни времена един от прочутите учени на Земята, лорд Рейли, е формулирал много точно: «Не мисля, че ученият има по-голямо право да се смята за пророк от другите образовани хора. В дълбините на душата си той знае, че изградените от него теории лежат върху противоречия, които той не е в състояние да премахне. Висшите загадки на битието, ако те изобщо могат да се проумеят от човешкия мозък, изискват по-друго въоръжение, пресмятанията и експериментът не са достатъчни…»
— Каква позорна безпомощност! Остава само да се повика на помощ божеството — раздаде се рязък глас. Вир Норин се обърна към невидимия скептик.
— Основното правило на нашата психология ни препоръчва да търсим в самите себе си онова, което предполагаме в другите. Пък тази трудно унищожима идея за свръхсъществата живее във вас. Богове, свръхгерои, свръхучени…