Часът на Бика

Вир Норин погледна Евиза с благодарност, стисна здраво лакътя на силната и́ ръка, който се подаваше изпод гъстата, къдрава коса на тила и́, и тръгна към изхода, стъпвайки предпазливо по още влажния от дезинфекцията под.
Преди астронавигаторът да успее да напусне грамадната сграда на болницата, в стаята при спящата Чеди и сънената Евиза влезе един човек с измачкана и избеляла от пране жълта престилка за посетители, с напреки бинтовано лице. Евиза скочи и се хвърли на врата му.
— Родис!
— Дойдох да ви сменя — и Родис прокара пръсти по хлътналата буза на Евиза.
Евиза замижа като дете, на което е влязъл сапун в очите и рязко поклати глава.
— Не сега. Да мине нервното напрежение, тогава ще съм спокойна.
— Ще ви избавя от него. Легнете!
— Толкова отдавна не съм разговаряла с вас, дори по СДФ. Докога ви разрешиха да останете?
Родис се разсмя звънливо и безгрижно като момиче.
— Никой не ми е разрешавал, както и кацането на дискоида. Ако бях взела да им се моля, те до утре нямаше да решат великия въпрос. И ще стоя при вас, докато трябва.
— А този маскарад?
— Той е дело на Таел и неговите приятели.
Родис облече върху черната си тормансианска дреха бисерносребристата паяжина на земното лекарско облекло.
— А къде е вашият СДФ, Родис?
— Изключен е. Ще ми го докарат през нощта и ще го пуснат пред входа на този блок. Аз ще го повикам тук. Хайде, легнете, а аз ще се поразходя из стаята, за да премине възбудата ми от по-друг характер. Отдавна не бях изпитвала такава радост от дългото ходене както днес. Като че ли цяла вечност живея в теснотия — естествена на кораба и ненужно-принудителна на Торманс.
— И Чеди не можеше да свикне с този живот. Нейните дълги разходки бяха полезни за запознаването и́ с хората и обичаите, но в края на краищата доведоха до катастрофа — каза Евиза.
— От какво е било предизвикано нападението?
— Тя още нищо не е успяла да ни каже. Човекът, който нападнал Чеди, се самоубил на място. Тя едва ли знае това.
Родис се замисли и после каза:
— Причина за всичко е сексуалната невъзпитаност, пораждаща Стрелата на Ариман. Между другото аз чух за вашата лекция относно еротиката на Земята. Претърпели сте неуспех дори с лекарите, а те би трябвало да са образовани в това отношение.
— Да, жалко — натъжи се Евиза, — исках да им покажа властта над желанието, която не води до загуба на сексуалните усещания, а, напротив, до върховете на страстта. Колко по-ярка и по-силна е тя, когато не се оставяш да те водят за носа. Но какво да се прави, когато те, както ми обясни Чеди, имали само една дума за любовта — за физическото свързване, и още десетина думи, които се смятат за ругатни. И то за любовта, за която на Земята има толкова много думи, че и аз не ги знам колко са.
— Над петстотин — отговори Родис, без да се замисли, — триста, отбелязващи оттенъците на страстта, и близо хиляда и петстотин, описващи човешката красота. А тук, в книгите на Торманс, аз не намерих нищо друго освен жалки опити да се опише например прекрасната любима с техния беден език. Всички излизат едни и същи, губи се поезията, усещането се притъпява от монотонните повторения. Олигарсите (посредством образованите си слуги, естествено) отчаяно се борят да скрият от хората духовните им способности и свързаните с това огромни сили на човешката природа. По същия начин те се стараят да омаловажат и обезценят физическата красота, за да не може обикновеният човек да си помисли, че в някои отношения е по-добър или стои по-горе от управниците. Техните учени слуги винаги са готови да изригнат купища лъжи, отричайки духовните сили, и да осмеят красотата.
В антично време в Европа и Близкия изток и през Средновековието в Индия — продължи Родис — физическата любов се е преплитала с религията, философията и обредността. След това настъпила реакцията: тъмните векове, превъзнасянето на религията и отхвърлянето, потискането на сексуалността. Нова реакция — и през ЕРС се възродила примитивна еротика с отмиране на религиозността, на по-слаба физическа основа. Не бил постигнат, както в предишните времена, мощен възход на чувствата. Този период — последният в съществуването на капиталистическите отношения в обществата на Земята — се характеризирал освен това и с утилитаризъм. И еротиката, и политиката, и науката — всичко се преценявало от гледище на материалната полза и парите… Утилитаризмът неизменно водел до ограниченост на чувствата, а не само на мисленето. Ето защо тормансианите трябва първо да възстановят нормалното си усещане на света. Едва след това те ще бъдат способни на истинска еротика. Взели сте прекалено бърз старт, Евиза! Но стига сме говорили за това!
 
Родис започна да движи пръсти по тялото на Евиза, натискайки определени точки и произнасяйки отмерено-музикални думи. Не се минаха и няколко минути и Евиза заспа с детска безгрижност. Само в ъгълчетата на устните и́ продължиха да се крият бръчки на огорчение, но скоро и те изчезнаха. След това Родис коленичи, изви се назад и докосна пода с глава, за да си изправи гърба. Нейните спътнички бяха на възраст, когато дълбокият и здрав сън бързо възстановява силите. Родис наблюдаваше и двете и им се радваше. Те бяха направили всичко, каквото можеха, за изучаването на Торманс и, естествено, не бяха в състояние да променят тукашния живот. Сега те ще се приберат на «Тъмен пламък». Заради прашинките, които Евиза и Чеди биха добавили отсега нататък към гигантската задача — обрата в историята на Торманс, — не си струваше да се рискува повече животът им. Антроположката Чеди и лекарката от Звездния флот Евиза тепърва ще посетят различни места във вселената, ще дарят Земята със свои деца, ще преживеят дълъг, интересен живот. Безкрайното унижение на хората на Торманс и изтърпените тук страдания, както и мъката и съчувствието, породило се към събратята им, на Земята ще се изтрият, ще се смекчат и в края на краищата ще престанат да ги тревожат…
Вратата се открехна бавно, влезе СДФ и замря в краката на Родис. Тя свали от капака му един тежък бял барабан, премести го с известно усилие на прозореца и завинти син конус в специалната издатина на горния му край. Сред снаряжението на Евиза Родис намери прозрачна до невидимост висока чаша, отвъртя конуса и наля в съда също толкова прозрачна течност. Родис внимателно я поднесе до устните си и лицето и́ грейна от удоволствие. След минерализираната, замърсена, миришеща на ръждив водопровод и на евтин бактерицид вода на столицата вкусът на земната вода беше неописуемо приятен. Нея Холи не беше забравила да им изпрати от звездолета и земна концентрирана храна.